ДжобнаКнига

Той е дебел само 8.5 мм и тежи едва 174 грама. Има 6” Vizplex екран с контраст на стар вестник от рециклирана хартия. С гъстота от 166 dpi и цели 16 нива на сивото буквите изглеждат като напечатани върху него. Литиево-полимерната му батерия обещава безпроблемно прелистване на няколко хиляди страници, при което той не се превръща в безформена дрипа. Ако буквите му ви се струват малки, просто натискате бутона +. Ако не ви харесва нечетливият едър шрифт в стил и.к. Б*РД (чиито книги биха станали двойно по-тънки и дори биха ставали за четене, ако заложат на типогрфията, а не на количеството страници), просто качвате нов в /system/fonts и го избирате от настройките. Той поддържа PDF (с Reflow), ePub, DjVu, FB2, CHM и някои други, които дори не знам къде се ползват. И не, той няма лъщящо сензорно стъкло, разположено над E-Ink пакета, нито WiFi, нито СинЗъб, нито пряка 3G връзка към Amazon или Barnes & Noble. Той има просто слот за SD карти с обем до 32 GB. И не изисква iTunes-подобна програма — просто записвате файловете на картата или във вътрешната памет през mini-USB порта. Той е идеален за четене в тоалетната на поредната купчина научни статии в PDF или на “онази безобразно напечатана книга, дето не става за четене, но пък в читанката я има на ePub”. Той разбира и от DjVu, така че “ония дискове от Колхоза” могат да влязат в употреба и човек да се поизучи малко, па макар и не особено законно (но пък законно ли е, че държавата задушава най-реномираните си университети, след което главният пожарникар, пардон, министър-председателят, ги упреква, че чакали на бюджета. Слушат ви се аудио-книги? Няма проблем — той просвирва и MP3.

А като ви писне да четете, може да да поиграете шах, или судоку, макар управлението с джойстика да е малко терсене. Ако знаете някоя друга игра и ви влече писането на програми под Linux, то той си има и SDK.

Дразни ви темата? Няма проблем — редактирате един няколкостотинредов файл, слагате свои картинки, компилирате темата с достъпната от сайта програма и той изглежда точно така, както вие го искате.

Той се произвежда в Китай (но и iPad се произвежда там, мм?), а се програмира в Украйна. Затова няма проблеми с кирилицата в нито един от поддържаните формати. И с китайските йероглифи няма, стига да си качите допълнителните шрифтове. А наличието на Adobe Reader му позвлява да чете дори книги с DRM защита, макар AR да се вълнува до извъпросителняване от кирилицата в ePub книгите.

Той не е Kindle. Той не е Nook. Той дори не е на Sony. Той е просто PocketBook 301+ — (само-)подарък за поредната обиколка на Земята около Слънцето от онзи фиксиран момент в миналото…

../images/101.thumbnail.jpg

PocketBook 301+ (източникът на снимката е недвусмислено отбелязан върху нея)

Поставен в калъфчето, придобива размерите на нормален тефтер. И от него се чете прекрасно в междуградския автобус, особено ако човек е близо до светлината на прозореца.

За впечатленията от устройството и последствията от продължителното четене от електронната хартия ще напиша след време.

П.п. Няма да обяснявам защо се сдобих точно него, след като останалата ми техника, без телефона е на Apple. Феновете няма да ме разберат, а другите просто няма да попитат…

Ода за некомпетентността

Internet — it doesn’t make you stupid, it just makes your stupidity more accessible to others.

Не знам с какви други думи да опиша възмущението си от ширещите се от известно време в родната Мрежа некомпетентност и графомания, които напоследък достигат такива застрашителни размери, че мисълта да добавя *.bg към списъка от филтри на AdBlock започва да се материализира със страшна сила.

Капката, която преля чашата, е умопомрачителното графоманско творение, в което лицето VaGro открито защитава посегателството върху един от най-важните за бедната ни бананова аграрна република институт на БАН с позицията, че метеорологията в България е излишно пилеене на средства. И наистина, за какво им е на земеделците у нас прогноза за възможни градушки, след като противоградовите комплекси вече ги няма и градушката така или иначе ще се изсипе с цялата си сила? За какво ѝ е на държавата да знае кога реките ще прелеят, след като и без това пътищата и мостовете ще пропаднат, а хората все някак ще се оправят с унищожените си домове и покъщнина? На държава, която замазва решава всичките си проблеми post factum, превантивни мерки не ѝ трябват.

Според въпросния господин, нужда от метеорологичен институт в България няма, тъй като той се бил осланял на прогнозите на weather.com, пък и съседните държави си имали прогнози за времето. Повърхностното мислене и липсата на елементарна компетентност в областта, характерно за графоманите с пренадуто его, обаче му пречат да осмисли факта, че метеорологията е многомащабна наука, която използва както глобални, така и силно локални източници на информация, благодарение на които се формират т.нар. гранични условия на моделите. Пречи му да осмисли, че едромащабните глобални и континентални прогнози се рафинират с дребномащабни локални модели, използвайки данни от стотиците метеорологични станции във всяка една страна. А всички метеорологични модели са хаотични по природата си динамични системи и малките отклонения в граничните условия могат да скрият ураганите в правилните предсказанията, превръщайки ги в прекрасни слънчеви дни. И да, съседните ни държави наистина са умрели за данните, които НИМХ им подава, защото без тях метеорологичните им прогнози струват толкова, колкото и тези на ТВ шаманите, гадаещи на кафе, боб, кости и зарчета. А без пари за поддръжката на станциите у нас, драги ми VaGro, единственото, което ще гледаш във weather.com, ще бъде надписа “No data/No weather station”.

Чукча обаче писател, чукча не читател. Чукча мрази да мисли — по-лесно е да действа първосигнално, а в оставащото свободно време да залива Мрежата с помията си. Поне не излиза скъпо — дисковото пространство и мрежовият обмен са вече почти без пари…

Ах тези префикси

Имаше един такъв виц за студентите от ФМИ, че на влизане там мислели, че един килобайт е 1000 байта, а на излизане били убедени, че един килограм е 1024 грама. Изглежда същото важи с пълна сила и за възпитаниците на един от най-реномираните американски университети, разработили софтуера за наблюдение на големи компютърни системи Ganglia.

Преобразуване на мегахерци в гигахерци, в стил Berkeley.edu:

../images/98.thumbnail.png

Само в Berkeley: 1 GHz = 1024 MHz

От доста време ми правеше впечатление, че уеб частта на Ganglia систематично подценява работната честота на процесорите на наблюдаваните машини, но, честно казано, дори не ми е минавало през ума, че е възможно причината да бъде в погрешна интерпретация на префикса на честотата. Още по-изумителното е, че за толкова години никой не е забелязал грешката!

Направи си сам суперкомпютър

Горе-долу с мотото в заглавието стартира преди 4 години проектът, под чиято шапка започна изграждането на клъстера Physon. Много вода изтече от слънчевия зимен ден на 2006 г., когато случайна среща в алеята към ФзФ на СУ ме направи съпричастен на идеята, до късната вечер на отминалия четвъртък, когато LINPACK се произнесе за производителността на машината след финалното ѝ разширение. Много интересни проблеми възникаха и много решения бяха намерени. Научих много за управлението на разпределените ресурси, за оптимизирането на различните мрежови компоненти, за подсигуряването срещу сривове на различни софтуерни компоненти и волю-неволю се превърнах в поредния физик с докторска степен, отделящ (много) по-голяма част от времето си за системна администрация на изчислителните ресурси, отколкото за тяхното използване в научната си работа, досущ като сродните душѝ от EPCC.

../images/93.thumbnail.jpg

Снимка на Physon в наши дни

Къде сме сега? След години на доработване, донастройване, разширяване, местене в разлчни точки на стаята и така нататък, Physon достигна мечтаните параметри, които бяха заложение в началото на проекта. В момента машината се състои от два физически дяла, разделението между които обаче е чисто логическо и касае само потребителите на паралелни приложения. Условно нареченият “малък” дял е това, с което започнахме — 4 машини с по два 4-ядрени процесора Xeon E5335 всяка, събрани в две 1U шасита, по две в шаси. От 32-те ядра, в комбинация с 533 MHz ECC DDR2 памет, паралелният LINPACK успява да “изцеди” 207 Gflops при теоретичен максимум от 256 Gflops. Доброто съотношение от почти 81% се постига не без помощта на високоскоростната и нисколатентна InfiniBand връзка, която беше особено дебело перо в цената на първоначалната система. При следващите две разширения на системата заложихме на процесори Xeon E5420 (25% по-висока тактова честота и двойно повече L2 кеш в сравнение с E5335) и по-бързата 667 MHz ECC DDR2 памет, при което се появи вторият, условно наречен “голям” дял. За да не се появи и трети дял, при последното разширение подходихме силно консервативно и заложихме отново на същата техника, въпреки наличието на пазара на Xeon-и с Nehalem ядро (базирано на i7 микроархитектура), работещи с по-бързата DDR3 памет. Въпреки, че на някои решението да закупим по-стар модел техника на цена, близка до цената на по-бързата нова, може да изглежда странно, то не е лишено от своята логика, особено когато на машината започне да се гледа като на платформа за изпълнение на паралелни приложения. Така големият дял достигна 160 ядра, които под LINPACK “развиват” 1241 Gflops [1] при теоретичен максимум от 1600 Gflops. В крайна сметка запълнихме всички 24 порта на InfiniBand маршрутизатора и получихме производителност от 1448 Gflops.

И къде бихме били без едно необективно сравнение в стил ябълки с/у круши. Българският суперкомпютърен център твърди, че държавният Blue Gene/P (изписван нататък в текста за краткост като BG/P) развива максимална производителност от 23.42 Tflops (при 27.85 Tflops теоретичен максимум), което го прави 16.2 пъти по-бърз от Physon. Оперативната му памет от 4 TiB е 10.7 пъти повече от тази на Physon (384 GiB). Всичко е много добре, но съотношението в цените няма как да не наведе мислещия човек на някои много интересни разсъждения:

BG/P струва на данъкоплатците 5.4 млн. лева по официални сведения, което прави по 230.6 лева на 1 Gflops. До момента Physon струва по-малко от 150 хил. лева (с ДДС, включително климатиците), което прави по 103.6 лева на 1 Gflops [2], като при това не сме правили сериозни компромиси с качеството — шасита на Supermicro, InfiniBand маршрутизатор на SilverStorm (сега QLogic), гигабитови комутатори на Netgear, сървърни модели твърди дискове на Seagate и Western Digital, онлайн UPS-и на Ablerex (които съвестно обират големите падове на напрежение, предизвикани от кьопавата ел. инсталация) и климатик на Mitsubishi. Нежеланието ни да се обвързваме с конкретен производител по време на изграждането ни спря да използване блейдове, които щяха допълнително да свалят цената и да увеличат компактността на системата. При тази цена производителността на BG/P би струвала 2.4 млн. лв, където не е отчетена отстъпката за количества от цената на модулите, както и че цената на порт на InfiniBand маршрутизаторите намалява с увеличаване на размера на последните. Инсталирането на подобна система от българи би струвало под 100 хил. лв, които при това ще отидат обратно в българската икономика. Разликата до 5.4 млн. лв ще стигне да покрие за поне 30 години по-високата електрическа консумация спрямо тази на BG/P. Да не говорим за опита, който ще се натрупа при това начинание и за възможностите за бъдеща надстройка [3]. Не напразно фирмите от бранша възроптаха, когато стана ясен начинът, по който държавата се е сдобила с чудото на IBM.

Предимствата на една такава система пред BG/P са очевидни:

  • 64-битовите процесори на Physon позволяват на всяка непаралелна 64-битова програма достъп до всички 16 GiB оперативна памет, с които е снабден всеки изчислителен възел — нещо, което е изключено като възможност на 32-битовия BG/P.
  • Учените все по-рядко пишат безкрайни кодове на Fortran (и понякога C/C++) и все по-често залитат към удобствата на сложни и многофункционални комерсиални среди за математичен анализ като Maple, Mathematica и MATLAB, които просто нямат версии за PowerPC, но щастливо се изпълняват в пакетен режим на грид-подобни обкръжения като това на Physon.
  • Не всички научни проблеми се решават с масивно паралелни програми. Някои учени имат серийни програми, които биха желали да пуснат върху множество от хиляди различни входни данни (т.нар. смущаващ паралелизъм, най-ярък представител на който е разпределеният проект SETI@Home). Очевидно BG/P, където всяка задача използва минимум 512 ядра, не е техният избор.

Финансирането на Physon не дойде наведнъж, а под формата на поредица от годишни траншове, къде по-големи, къде по-малки. През всичкото това време цялата информация за машината — конфигурация, упътване и статистики за използване, беше публично достъпна онлайн и продължава да бъде такава. Последното считам за особен дълг, когато става дума за харчене на държавни средства и с радост участвам в мероприятията, популяризиращи проекта, дори когато после ги преписват дословно тук-там.

Подробности за софтуера и хардуера, които направиха мечтата реалност, ще напиша някой друг път.

[1] Стойността е предварителна и при незавършено конфигуриране на параметрите в BIOS на новите машини. По-точно замерване ще направя при следващото спиране за рутинна поддръжка.
[2] Една система с nVidia Tesla или Fermi ще даде на порядъци по-добро съотношение, но подобни системи са подходящи само за тесен кръг от проблеми, много по-тесен от кръга на задачите, които се решават на BG/P и/или на Physon.
[3] Суперкомпютърният център на Университета в Единбург (EPCC) веднъж надстрои компютъра HECToR, заменяйки всички 5664 двуядрени Opteron-и с четириядрени, а в момента гласи замяната на последните с шестядрени, при което напълно се запазва инвестицията в останалата част от техниката на Cray. Първоначалната цена на компютъра беше 5.6 млн. британски лири.

Оксиморони

Когато в едно изречение има две думи, които се изключват смислово, това се нарича оксиморон. Как се нарича тогава, когато в една сграда има

../images/92.jpg

при положене, че “специалистите” в същата сграда успяха да превърнат машина на въпросната фирма от

../images/13.thumbnail.jpg

Преди

във

../images/15.thumbnail.jpg

След (1)

../images/16.thumbnail.jpg

След (2)

Умът ми не го побира просто…