Posts about blog

Random thoughts of a random person

How to really screw up your mailing list migration (in ten easy steps)

(based on a true story)

Step 0. Find an existing low-volume announcements-only mailing list, e.g. that of a certain scientific software.

Step 1. Migrate the users to a new mailing list meant for both announcements and general discussions.

Step 2. Make the new mailing list unmoderated and set the Reply-To address to be the list submission address.

Step 3. Post the announcement about the change on the list itself.

Step 4. Realise that many users have completely forgotten that they were on the former list (because it was a really low-volume one).

Step 5. Watch as angry unsubscribe messages (mostly from people who have already forgotten about the software) start hitting the list and result in a quickly growing avalanche of angry unsubscribe requests.

Step 6. Realise that step 2 was a really really really dumb one.

Step 7. Realise that step 1 was probably dumb too.

Step 8. Unsubscribe everyone from the new mailing list.

Step 9. Spend some time cleaning up your inbox.

Done.

Optional (recommended): Let an experienced list administrator show you how to do it properly with two separate lists. It’s not like your server can’t handle two instead of one, is it?

Never let scientists do the work of the system administrators!

Реформа

Реформите, особено бюрократичните, не са нещо, което се случва за една нощ. След има-няма 500 дена неактивност, icaci.info се реформира в напълно статична версия, генерирана с Nikola. Повечето стари URL-и са все още валидни и пренасочват към новите местоположения на писанията, но RSS-ът се мести на http://icaci.info/rss.xml. PixelPost галерията се трансфомира напълно в нещо не толкова красиво (все още), но концептуално малко по-различно.

Бидейки написан на Python, Nikola предпочита маркъп езика на DocutilsreStructuredText, макар голяма част от функционалността да може да се ползва и от Markdown. “Превеждането” от Textile (маркъп езика на Textpattern) в reStructuredText не беше особено тривиално, като Pandoc помогна много.

Основното предимство на Nikola, както и на повечето подобни генератори (или по-скоро компилатори) на статично съдържание, е, че цялото текстово съдържание идва от обикновени текстови файлове, които могат да се създават с произволен редактор и да се държат (заедно с всички останали принадлежащи файлове) в система за контрол на версиите, напр. Git. Няма web интерфейс за управление, няма нужда от бази данни и няма нито един сървърен скрипт, което влияее благотворно върху сигурността на сайта. Изходният код на всяка страница (с изключение на автоматично генерираните индекси) е достъпна посредством връзката Source в горния десен ъгъл на заглавната лента.

Сега остава и да започна да пиша отново.

22.11.2013

(Това вероятно е едно от най-добре поддържаните поизоставени местенца в световната мрежа. Редовно почиствано, архивирано, обновявано, проветрявано - като истински отглеждано е. — бел. авт.)

Не знам как ми дойде да пиша. Сигурно защото е петък, а петъците не са сред най-продуктивните дни, дори в държавата на усърдно работещите от 9:00 до 18:00. Днес е 22-ри ноември, което означава две неща.

Първо, от днес отваря Weihnachtsmarkt, или с други думи, изключително мазни Reibekuchen и Glühwein на корем.

Второ, 22-ри ноември е и денят, на който германската академична култура засвидетелства по вечерному своето уважение към германската ескапистка алкохолна култура, като в три от най-големите аудитории на RWTH (включително в аулата) прожектира Die Feuerzangenbowle. Носенето на термоси с домашно приготвено едноименно питие е задължително. Пиенето в синхрон със случките във филма - също. Всичко в името на онова усещане, че всички хора са приятели и принадлежат към нещо по-голямо от самите тях.

Сбогом, Twitter!

Всеки, който следи отблизо развитието на Twitter, знае, че 7 май 2013 г. е повратна дата във времевата линия на социалната мрежа. Това е датата, на която Twitter най-сетне ще изневери на идеала си да бъде платформата, която реализира идеята за социална мрежа по Правилния Начин™, представяйки за свободна и неограничена синдикация публичното съдържание (за разлика от оградените дворове (walled gardens) като Facebook и G+). Това е датата, на която Twitter официално ще пенсионира версия 1.0 на програмния си интерфейс, оставяйки като единствено достъпен програмен интерфейс версия 1.1. Въпреки очевидните предимства на последния, следната изключително важна функционалност няма да бъде налична повече:

  • неограничен и анонимен достъп до публичната информация — версия 1.1 изисква абсолютно всички извиквания към REST сървъра да бъдат автентицирани чрез OAuth, дори когато става дума за функции, свързани с достъпване на публична информация (в случая потоци, видими на сайта без необходимост от вписване с име и парола);
  • експорт в RSS — единственият формат на данните, поддържан във версия 1.1, е JSON.

В резултат имаме поредния ограден двор, като за мен специално става практически невъзможно лесното извличане на съдържание от Twitter, например за вграждане като интегрална част от ежедневния информационен поток, който следя през RSS. Отделното преглеждане на нещата от Twitter през сайта им, през десктоп клиент или през услуга на трети лица не е вариант, който бих приел.

Дълбоката ирония в случая е, че това се случва точно седмица след 20-годишнината от паметния ден, в който ръководството на CERN, под убеждението на сър Тим Бърнърс-Лий, подари безвъзмездно на човечеството технологията на World Wide Web с надеждата, че тя ще спомогне за развитието на един по-отворен и свързан свят, в основата на който стои свободната за достъп и обмяна информация.

Не мога да скрия, че Twitter беше любимата ми социална платформа, както и че това е втората ми раздяла с него. За съжаление, желанието за пълен контрол над достъпа до информацията от страна на компанията, вероятно като следствие от желанието всичко и всеки да бъде анализиран с рекламна цел, надделя. Така че тук е мястото, където общият ни път свършва. За щастие, цялото текстово съдържание на потока ми вече може да се извади под формата на архив. Защо не включват в него и графичното съдържание от съответната услуга на Twitter не е много ясно, но, ясно или не, ще трябва да свалям снимките си на ръка. Все още обмислям дали да го налея в специална архивна секция тук или да го изпратя в кутията за спомени, като за момента везните клонят повече към втория вариант.

Дали ще ми липсва Twitter? От една страна да, заради хора като действащия командир на МКС и хапливия хумор на саркастичния марсиански ровър. От друга страна, не мисля, че ще ми липсва фрагментираният информационен поток. Напоследък установявам, че съм загубил частично способността да се концентрирам върху дълги и понякога скучни текстове — способност, която всеки учен трябва да притежава и да развива до съвършенство. Частична вина за това имат и накъсаните информационни потоци, които непрекъснато се изливат от Twitter и подобните услуги за микроблогване. Така че, очаквам спирането на последните да се отрази положително на омекналия ми когнитивен мускул. И като цяло животът в Германия (или поне в Ахен) има една положителна страна, свързана с предпочитанието към общуване лице в лице на живо (на по халба бира, разбира се), към която неусетно привикнах, макар организацията на събитията да става предимно през Facebook, което до известна степен налага присъствието ми там. Факт е, обаче, че напоследък социалният ми живот започна наистина сериозно да пречи на виртуалния, така че се налагат известни консолидационни мерки спрямо последния, за да се запазят нещата управляеми (първи въпросните мерки отнесе вече покойният ми профил в G+). Да не говорим за постоянно нарастващото ми отвращение от всичкия душевно-социален ексхибиционизъм в социалната епоха, в който понякога импулсивно взимам участие и аз.

Има и още нещо, свързано с разочароващта и донякъде очаквана (не-)активност в експеримента с браузърите. Интернет просията вече не дава резултатите, които даваше едно време. Но повече за това — в следващото издание.

В заключение, перифраза на една песен от началото на прехода:

Последен твит,
сбогом любими!

О, да, и без малко да забравя — весел Великден!

Последната линейка на София

Разбрах съвсем случайно за него днес от WDR 3 (нещо като немски еквивалент на радио “Христо Ботев”), което от известно време непрекъснато върви на уредбата в хола. Тъжно е, че някой би употребил точно прилагателното последната, когато става дума за обществена услуга, чиято мисия е точно предотвратяването на преждевременното настъпване на последния момент в живота на човек. Още по-тъжно е, че това лице на страната ни, в частност на столицата, печели награди от френската културна и телевизионна общественост.

И няма как да не ти стане тъжно, когато някой по върховете смята, че проблемите се решават не с реформи, а с нов бранд [sic] и с ново лого на страната, и че 1,4 млн. лв. за това е нормална сума. Само където действителността е отчайващо грозна, и подобни филми, а сега и Google street view, го показват. И никакви рекламни трикове и скъпи картинки не могат да го замажат.

Не съм гледал Sofias letzte Ambulanz, но дори публично достъпните сцени на тресящата се през дупките по улицата линейка са достатъчно потресаващи. (прощавайте за повторението)