Posts about blog (old posts, page 15)

Random thoughts of a random person

Петък вечер

Дяволът намира работа за geek-овете, които си нямат друга такава:

Benchmarking: Traditional DES [128/128 BS SSE2-16]... DONE
Many salts: 229334K c/s real, 229587K c/s virtual

Only one salt: 196838K c/s real, 196838K c/s virtual

Benchmarking: BSDI DES (x725) [128/128 BS SSE2-16]... DONE
Many salts: 7469K c/s real, 7469K c/s virtual

Only one salt: 7261K c/s real, 7261K c/s virtual

Benchmarking: FreeBSD MD5 [32/64 X2]... DONE
Raw: 1032K c/s real, 1032K c/s virtual

Benchmarking: OpenBSD Blowfish (x32) [32/64 X2]... DONE
Raw: 62009 c/s real, 62016 c/s virtual

Benchmarking: Kerberos AFS DES [48/64 4K]... DONE
Short: 34259K c/s real, 34259K c/s virtual

Long: 107373K c/s real, 107373K c/s virtual

Benchmarking: LM DES [128/128 BS SSE2-16]... DONE
Raw: 1162647K c/s real, 1162649K c/s virtual

ДжобнаКнига

Той е дебел само 8.5 мм и тежи едва 174 грама. Има 6” Vizplex екран с контраст на стар вестник от рециклирана хартия. С гъстота от 166 dpi и цели 16 нива на сивото буквите изглеждат като напечатани върху него. Литиево-полимерната му батерия обещава безпроблемно прелистване на няколко хиляди страници, при което той не се превръща в безформена дрипа. Ако буквите му ви се струват малки, просто натискате бутона +. Ако не ви харесва нечетливият едър шрифт в стил и.к. Б*РД (чиито книги биха станали двойно по-тънки и дори биха ставали за четене, ако заложат на типогрфията, а не на количеството страници), просто качвате нов в /system/fonts и го избирате от настройките. Той поддържа PDF (с Reflow), ePub, DjVu, FB2, CHM и някои други, които дори не знам къде се ползват. И не, той няма лъщящо сензорно стъкло, разположено над E-Ink пакета, нито WiFi, нито СинЗъб, нито пряка 3G връзка към Amazon или Barnes & Noble. Той има просто слот за SD карти с обем до 32 GB. И не изисква iTunes-подобна програма — просто записвате файловете на картата или във вътрешната памет през mini-USB порта. Той е идеален за четене в тоалетната на поредната купчина научни статии в PDF или на “онази безобразно напечатана книга, дето не става за четене, но пък в читанката я има на ePub”. Той разбира и от DjVu, така че “ония дискове от Колхоза” могат да влязат в употреба и човек да се поизучи малко, па макар и не особено законно (но пък законно ли е, че държавата задушава най-реномираните си университети, след което главният пожарникар, пардон, министър-председателят, ги упреква, че чакали на бюджета. Слушат ви се аудио-книги? Няма проблем — той просвирва и MP3.

А като ви писне да четете, може да да поиграете шах, или судоку, макар управлението с джойстика да е малко терсене. Ако знаете някоя друга игра и ви влече писането на програми под Linux, то той си има и SDK.

Дразни ви темата? Няма проблем — редактирате един няколкостотинредов файл, слагате свои картинки, компилирате темата с достъпната от сайта програма и той изглежда точно така, както вие го искате.

Той се произвежда в Китай (но и iPad се произвежда там, мм?), а се програмира в Украйна. Затова няма проблеми с кирилицата в нито един от поддържаните формати. И с китайските йероглифи няма, стига да си качите допълнителните шрифтове. А наличието на Adobe Reader му позвлява да чете дори книги с DRM защита, макар AR да се вълнува до извъпросителняване от кирилицата в ePub книгите.

Той не е Kindle. Той не е Nook. Той дори не е на Sony. Той е просто PocketBook 301+ — (само-)подарък за поредната обиколка на Земята около Слънцето от онзи фиксиран момент в миналото…

../images/101.thumbnail.jpg

PocketBook 301+ (източникът на снимката е недвусмислено отбелязан върху нея)

Поставен в калъфчето, придобива размерите на нормален тефтер. И от него се чете прекрасно в междуградския автобус, особено ако човек е близо до светлината на прозореца.

За впечатленията от устройството и последствията от продължителното четене от електронната хартия ще напиша след време.

П.п. Няма да обяснявам защо се сдобих точно него, след като останалата ми техника, без телефона е на Apple. Феновете няма да ме разберат, а другите просто няма да попитат…

Ода за некомпетентността

Internet — it doesn’t make you stupid, it just makes your stupidity more accessible to others.

Не знам с какви други думи да опиша възмущението си от ширещите се от известно време в родната Мрежа некомпетентност и графомания, които напоследък достигат такива застрашителни размери, че мисълта да добавя *.bg към списъка от филтри на AdBlock започва да се материализира със страшна сила.

Капката, която преля чашата, е умопомрачителното графоманско творение, в което лицето VaGro открито защитава посегателството върху един от най-важните за бедната ни бананова аграрна република институт на БАН с позицията, че метеорологията в България е излишно пилеене на средства. И наистина, за какво им е на земеделците у нас прогноза за възможни градушки, след като противоградовите комплекси вече ги няма и градушката така или иначе ще се изсипе с цялата си сила? За какво ѝ е на държавата да знае кога реките ще прелеят, след като и без това пътищата и мостовете ще пропаднат, а хората все някак ще се оправят с унищожените си домове и покъщнина? На държава, която замазва решава всичките си проблеми post factum, превантивни мерки не ѝ трябват.

Според въпросния господин, нужда от метеорологичен институт в България няма, тъй като той се бил осланял на прогнозите на weather.com, пък и съседните държави си имали прогнози за времето. Повърхностното мислене и липсата на елементарна компетентност в областта, характерно за графоманите с пренадуто его, обаче му пречат да осмисли факта, че метеорологията е многомащабна наука, която използва както глобални, така и силно локални източници на информация, благодарение на които се формират т.нар. гранични условия на моделите. Пречи му да осмисли, че едромащабните глобални и континентални прогнози се рафинират с дребномащабни локални модели, използвайки данни от стотиците метеорологични станции във всяка една страна. А всички метеорологични модели са хаотични по природата си динамични системи и малките отклонения в граничните условия могат да скрият ураганите в правилните предсказанията, превръщайки ги в прекрасни слънчеви дни. И да, съседните ни държави наистина са умрели за данните, които НИМХ им подава, защото без тях метеорологичните им прогнози струват толкова, колкото и тези на ТВ шаманите, гадаещи на кафе, боб, кости и зарчета. А без пари за поддръжката на станциите у нас, драги ми VaGro, единственото, което ще гледаш във weather.com, ще бъде надписа “No data/No weather station”.

Чукча обаче писател, чукча не читател. Чукча мрази да мисли — по-лесно е да действа първосигнално, а в оставащото свободно време да залива Мрежата с помията си. Поне не излиза скъпо — дисковото пространство и мрежовият обмен са вече почти без пари…

Ах тези префикси

Имаше един такъв виц за студентите от ФМИ, че на влизане там мислели, че един килобайт е 1000 байта, а на излизане били убедени, че един килограм е 1024 грама. Изглежда същото важи с пълна сила и за възпитаниците на един от най-реномираните американски университети, разработили софтуера за наблюдение на големи компютърни системи Ganglia.

Преобразуване на мегахерци в гигахерци, в стил Berkeley.edu:

../images/98.thumbnail.png

Само в Berkeley: 1 GHz = 1024 MHz

От доста време ми правеше впечатление, че уеб частта на Ganglia систематично подценява работната честота на процесорите на наблюдаваните машини, но, честно казано, дори не ми е минавало през ума, че е възможно причината да бъде в погрешна интерпретация на префикса на честотата. Още по-изумителното е, че за толкова години никой не е забелязал грешката!

Оксиморони

Когато в едно изречение има две думи, които се изключват смислово, това се нарича оксиморон. Как се нарича тогава, когато в една сграда има

../images/92.jpg

при положене, че “специалистите” в същата сграда успяха да превърнат машина на въпросната фирма от

../images/13.thumbnail.jpg

Преди

във

../images/15.thumbnail.jpg

След (1)

../images/16.thumbnail.jpg

След (2)

Умът ми не го побира просто…