В Националната галерия на Шотландия

Националната галерия на Шотландия е нещо, което е препоръчително да се види от всеки посетител на Единбург. Разположена в самото сърце на града, галерията се помещава в две съседни сгради, свързани с подземен коридор (така че няма особено значение, в коя от двете започвате посещението си). Входът по принцип е безплатен, освен в случаите на специални изложби, за които се продават съответните билетчета. Картините са много, придружени от прилично дълги описания, което прави почти невъзможно пълноценното й обхождане в рамките на един ден. По-добре човек да отдели два. И един от тях задължително да е четвъртък.

По принцип имам усет за красивото, но не разбирам толкова много от изкуство. Не помня и имена на художници и картини, с някои редки изключения. Когато бях малък, още в детската градина и първите години в училище, имах влечение към изкуството — рисувах и свирех на акордеон. [тук си пускам Band in the Rain на Жан-Мишел Жар] Последното въобще е доста трудно и далеч не се ограничава само с дрънканиците на мургавите ни събратя по сватби и панаири. Учих се в школата по изкуствата в родния град, като дори съм свирил самостоятелно пред публика (която не си излезе от залата по средата на изпълнението ми). Учителят ми казваше, че имам огромен потенциал и скрити заложби, защото съм напредвал учудващо бързо за крайно мързелив и с липса на желание за тренировки в домашни условия индивид. По него време някъде у нас обаче се появи един Правец-8М и с изкуството беше до там. [мелодията ми напомня за Париж. искам да отида там някой ден, но с френския съм много на Вие…] Но, така или иначе, аз исках да свиря на пиано, а такова нямахме. Има(х)ме акордеон, с който доста успешно симулирах пиано, поставен в хоризонтално положение и разтяган и свиван с двете ходила вместо с ръка, но беше доста уморително. Както и да е. От рисуването пък успяха да ме откажат учителите ми, които от първия до последния клас бяха все някакви недоразбрани и недооценени интелигенти, особено този от началното училище, с който имам една, колкото смешна, толкова и тъжна история, но… Да не се отплесвам, ставаше дума за галерията. [че няма да ходя в Париж - няма, но поне ще си пусна френски филм с английски субтитри преди лягане]

Четвъртък е един добър ден за посещения, защото галерията работи с два часа по-дълго, чак до 19:00. За малко повече от два часа и половина успяхме да разгледаме горното ниво и 11/12 от основното в едната сграда. В останалата 1/12 две момичета направиха импровизиран духов концерт, точно когато наближихме залата. За първи път виждам да свирят на живо в картинна галерия, при това в зала с лоша акустика. Но иначе свиреха добре и все познати неща (имена и композитори, разбира се, не помня). Съквартирантът се оказа меценат, при това химик-меценат. През цялото време ми обясняваше, кой художник от кого бил повлиян, а аз само клатех положително глава и се усмихвах, за да не издавам пълното ми невежество в случая. Както ни учи Линкълн/Твен/Конфуций (и на когото още припишат фразата):

Better to remain silent and be thought a fool than to speak out and remove all doubt.

(златно правило, което нарушавах неколкократно напоследък, но поуката най-накрая е взета под внимание и това едва ли ще се повтори) Заслужава си да се отбележи присъствието на две картини на Тициан, отдадени под наем на музея от дюка на Съдърланд - Diana and Callisto и Diana and Actaeon. Ако успее да събере на два пъти до 2011 г. 100 млн паунда (по 50 млн на картина), галерията ще може да откупи и двете картини, в противен случай те ще бъдат продадени на търг. Задачата не е лека и тукашната национална галерия се опитва да си сътрудничи с националната галерия в Лондон. Имат и фонд за волни дарения. Дано успеят - Diana and Callisto стои много добре сред останалите картини там (а другата така и не я видях).

През почивните дни или другия четвъртък вероятно ще продължим. На излизане съквартирантът ме попита, какво било за мен чувството да стоя пред картина за 50 млн. Само се усмихнах :) А Единбург продължава да е изумително красив по тъмно…

[защо всички тук ходят като слонове и не придържат вратите, та цялата къща-апартамент се тресе?]

П.П. Снимането в галерията с любителски апарати и без светкавица по принцип е разрешено, но да правя снимки с телефон, пък бил той и K810i, би било проява на варварство, поради което запазвам преживяното единствено вътре в себе си.

Comments