The X-Files: Не мога да повярвам

Внимание, това писание съдържа спойлери (филмови, а не онези за по-доброто сцепление при движение с висока скорост). Ако твърдо сте решили да си загубите времето с гледане на филма, по-добре не го четете.

Искам да повярвам (оригиналното подзаглавие на филма, бел.авт.), че последото творение на Крис Картър не смуче, но някак си не ми се отдава. Предвид, че това е култовата поредица, с която съм израснал, така да се каже, не очаквах, че К.К. може да сътвори подобна плоска безвкусица. Филмът беше, меко казано, посредствен, дори на фона на последния “Индиана Джоунс”. Поне да имаше някакви специални ефекти, които да придадат леко грапав вид на плоската до безкрайност фабула. Тръпката, налична дори и в най-непретенциозните ТВ епизоди на сериала, буквално бива инжектирана венозно първите няколко минути, след което бързо отшумява и след средата на филма започнах да се питам, това “Досиетата X” ли са или кинооператорът е сбъркал диска с някаква случайна мелодрама.

Връзката на действието с основната линия в предишните досиета е точно… никаква, като изключим вездесъщата тема за сестрата на Мълдър, плакатът “I WANT TO BELIEVE”, забитите в тавана моливи и кратката, но ефектна поява на Скинър в самия край на филма. И лошите, както напоследък е модерно в американското кино, бяха руснаци - врагът отвътре просто се е изпарил или извънземните са си го прибрали в края на “The X-Files: Fight the future”… Казват, че уж този филм се концентрирал върху отношенията между любимите ни главни герои, върху различията във вярата и методите им… но след като 20 мин след началото двамата вече бяха в едно легло в някакъв хотел, идеята не изглеждаше чак толкова постижима. Кончината на първостепенни герои при изключително нелепи обстоятелства по средата на филма (в стил “Изгубени”) също някак си не работи, поне не и от моята гледна точка. Темата за свръхестественото беше просто загатната, грубо изместена от миналото педофил на пътеводната светлина. Изобщо, целият филм изглеждаше като направен набързо нискобюджетен дипломен проект, като преразказ по памет на история, която сценаристът е чел в жълт вестник преди десетина-двадесет години…

Поне прожекцията беше на ниво. Цифровото кино в Арена определено кърти, чисти и извозва по отношение на качеството на звук и картина. Последната е равномерно осветена по протежение на целия екран, а субтитрите не играят нагоре-надолу-наляво-надясно, както става при лентовите прожекции. Динамичният обхват на яркостта е малко кофти и тъмните сцени си остават тъмни, но това го има и при лентите, които обикновено са недоосветени, може би от страх да не износят филма (за да могат да го пускат поне още 6 месеца и да си избият поне частично разходите). Другото хубаво беше, че в на късните прожекции (и по-специално в 23:00) ходят много малко хора и хубавите места не бяха заети :)

Като цяло му давам среден 3… по десетобалната система.

Comments