Железният светилник

Не съм от типа хора, които градят мирогледа си с гледане на филми, но и не мога с чиста съвест да кажа, че не съм повлиян от стереотипите в холивудските продукции. Ето защо ми дойде като освежаващ студен душ премиерното представление “Железният светилник / Домът на живота” на театър “Любомир Кабакчиев”, посветено на 140 години от първото театрално представление в Казанлък и 84 години от рождението на Любомир Кабакчиев. Последно в театъра бях в края на 10-ти клас, когато випускът преди нашия направиха страхотно артистично представяне на злободневния живот в гимназията ни по случай завършването им.

Театърът — това не е като киното. Няма втори дубъл. Няма компютърно генерирани сцени. Няма дубльори. Няма специални ефекти. Няма многомилионни бюджети. Всичко е в ръцете на шепа актьори, които се раздават в реално време на фона на семплия декор на казанлъшкия театър и притичват в тъмнината между действията (как не се претрепваха при това остава загадка за моята непохватна личност). Сред тях беше и един съученик от годините в прогимназията, но ролята му беше твърде епизодична, за да си позволя дори да опитам да оценя висините, които е достигнал в развитието на актьорските си умения.

Публиката беше приятно разнородна. Имаше всякакви — и млади, и стари. На някои им хареса, на други — може би не толкова. На трети пък хич. На мен лично ми хареса, въпреки че произведенията на Талев не са от най-лесно смилаемите. Независимо, че описва една друга мътна и кървава епоха от историята ни, действието се съвместява ужасяващо добре с реалността на българския XXI век.

Разбира се, не се мина и без типичните препирни и неуредици. Част от хората с покани бяха седнали на местата на други, които бяха платили за билети (с места) и упорстваха срещу опитите на последните да ги накарат да освободят местата. Изглежда любовта към театралното изкуство не винаги върви ръка за ръка с елементарното възпитание…

Снимах с телефона. 157 снимки. 37 изтрих по грешка преди да ги сваля. От останалите нито една не се беше получила, както и очаквах.

П.п. Благодаря ти, Веско!

Comments